Нобелова награда за химия 2019-та връчена на учени зад Литиевойонната батерия

" Те създадоха презареждащ свят "

Тримата учени Джон Б. Гудинаф , Стенли Уитингам и Акира Йошино бяха наградени 2019-та година с Нобелова награда за химия за създаването на литиево йонната батерия.

Литиево йонните батерии променят нашия живот от първия момент в който те навлязоха на пазара през 1991 г.

Как е започнало всичко

Основите на литиево йонните батерии са положени по време на петролната криза през 70-те години на миналия век от Стенли Уитингам. Той работи по разработването на методи, които могат да доведат до технологии за получаване на енергия без горива. Американецът изследва свръхпроводниците и открива изключително богат на енергия материал, който използва за създаването на иновативен катод в литиевата батерия. Той е направен от титаниев дисулфид, който на молекулярно ниво има пространства, в които могат да влязат литиевите йони.

Анодът на батерията е частично от метален литий, който е с голяма способност да освобождава електрони. Така се получава батерия, която има огромен потенциал - малко повече от два волта. Металният литий обаче е реактивен, а батерията експлодира лесно и не е надеждна.

Джон Гудинаф прогнозира, че катодът ще е с по-голям потенциал, ако е от метален окис, вместо от метален сулфид. През 1980 година той демонстрира, че кобалтовият окис с интеркалирани литиеви йони може да произведе четири волта.

Акира Йошиноизползва катода на Гудинаф като основа и през 1985 г. създава първата лека батерия, която може да бъде зареждана стотици пъти. В анода той използва нефтен кокс - въглероден материал, който като кобалтовия окис в катода може да интеркалира литиеви йони.

97-годишният Гудинаф станава и най-възрастният носител на отличието.